В подкрепа на Кампания "ДА ПОДАДЕМ РЪКА НА НЕД!"

 КРАЙ ПЪРВИ

Ударите на стария часовник събудиха заспалите хора и те потъркаха сънено очи и излязоха от своите къщи. Водени от силния звук, хората потеглиха дружно към старата кула и гледката която видяха, събуди в тях нещо отдавна забравено, с общи усилия те успяха да спасят Храбрия Рицар и неговите братчета.

Все пак добротата и милосърдието може да се събуди в най-заспалите!!! 

**************************************************************************

КРАЙ ВТОРИ

Непрестанното биене на часовника, изнерви и разгневи онези, които забравили всичко друго се бяха отдали на гуляй и развлечения.
Ядосани те хукнаха към мястото, което развали спокойствието ом и наруши сладкия им сън. Но когато пристигнаха до кулата на прозореца и видяха Рицаря, той ги гледаше и от очите му строеше любов и доброта. Те усетиха болката в сърцето му и силата, която излъчваше. Макар и болен той беше по-силен от тях. Гневът им изчезна веднага и те разбраха, че този човек ще мине през огън и вода, за да им помогне, ако имат нужда. Всички заедно направиха жива стълба и спасиха Рицаря и неговите братчета.
Дори в най-коравосърдечните хора има капка състрадание, тя само чака да бъде СЪБУДЕНА!!!

*******************************************************************

                                                                                                                                                                                                                                                              РЕНИ А. 

**************************************************************************

КРАЙ ТРЕТИ

Изведнъж часовникът спря да бие и целият град потъна в гробна тишина. Сякаш времето спря за миг. Хората се сепнаха. Ударите му отключиха в тях нещо, което те не познаваха до тогава – милосърдието и състраданието. Целият град забърза към кулата, осъзнавайки, че ако часовникът замлъкне те отново ще изпаднат сън пълен с илюзия и кошмари.  

Стигнали до часовниковата кула, те видяха Храбрият рицар. И въпреки, че ги чакаше отдавна те сякаш не знаеха, че той съществува-животът им ги бе направил безчувствени. Сега хората не искаха да изгубят онова чувство, което се пробуди в тях.  Те разбраха, че рицарят и братчетата му имат нужда от тях. Видяха погледите им изпълнени с любов и надежда и се запитаха как толкова години са живели в мрак и изолация. Тогава всички хора протегнаха ръце и направиха мрежа Храбрият рицар и братчетата смели скочиха от кулата и бяха спасени от сплотените ръце на целия град.

**************************************************************************