№ 9100-252 от 12.08.2004г.
Целта на настоящата методика е да запознае обществеността с проблемите на хората с умствена изостаналост и да подпомогне работата с тях. Основен акцент е гарантиране равноправното им положение, чрез интегриране в семейството, трудовия процес и обществото. Това трябва да съответства на техните желания и способности, да стимулира цялостното развитие на личността, да улесни и да направи възможен самостоятелния им начин на живот.
Непосредствени цели:
1. Помощ в работата на социалните работници, които осъществяват дейността по подпомагането на лицата с умствена изостаналост;
2. Да се превъзмогнат предразсъдъците и дискриминацията на хората с умствена изостаналост, като се ангажират медиите и образователната система;
3. Преодоляване на стигмата (поставянето на етикети) с различни мероприятия не само в семейството, но и в обществото;
4. Помощта да бъде достъпна, комплексна и съобразена със специфичните потребности на хората с умствена изостаналост.
Обект на методиката са лицата с умствена изостаналост.
Съдържание на методиката:
1. Проблеми, които често се срещат при хора с умствена изостаналост;
2. Рискови фактори при хората с умствена изостаналост;
3. Индивидуални планове за работа;
4. Трудотерапия;
5. Музикотерапия.
Много важна част от работата, свързана с предоставянето на грижи и услуги за хора с умствена изостаналост, е взаимодействието между държавните институции и неправителствените организации. Целта е развитие, обогатяване и подобряване на здравните, стоматологичните, психологичните, психиатричните грижи и не на последно място – образователни и обучителни мероприятия, както и тясно сътрудничество с териториалните структури на различни държавни ведомства.
Необходимо е специалистите, предоставящи услуги на хора с умствена изостаналост да познават добре причините, довели ги до това състояние, както и проблемите и рисковите фактори в пряката работа с тях.
Интелектуалното затруднение и психичното заболяване често се бъркат, но познаването на разликите е много важно, за да може да бъде приложена адекватна и успешна работа за хората с умствена изостаналост. Психичното заболяване е заболяване, което може да се лекува, докато интелектуалното затруднение е състояние за цял живот.
Хората с психично заболяване имат нужда от грижи за психичното здраве, медицинска и психотерапия. Понякога имат съпътстващи умствена изостаналост, но ако техният психичен проблем се контролира, те биха могли да живеят самостоятелно.
Хората с интелектуално затруднение не са болни, освен ако нямат друго общо заболяване. Те имат нужда от лесна за разбиране информация и обучение, за да се включат в обществото.
Ако не се прави разлика между двете групи, това ще доведе до грешни представи, планиране на безполезни услуги и често до дискриминация на едната група за сметка на другата. В тази насока е важно да не се избързва с извеждането на хората с умствена изостаналост в общността, а да се създават междинни условия за връзката: институция – семейство- неправителствени организации предоставящи услуги в общността. Такова междинно условие би било защитено жилище в рамките на институцията (“Живот в малка група”), което от своя страна изисква прецизно и правилно планиране на цялостния процес.
За да се говори за интеграция, първо трябва да има десегрегация, т. е. лицето с интелектуално затруднение да бъде върнато в групата, към която е принадлежало. Така интеграцията става един коригиращ процес – нещо което е направено погрешно и сега трябва да поправим. Рехабилитацията в естествената среда е концепция, изградена на схващането, че членовете на семейството обикновено са най-добрите фактори за справяне с ежедневната подготовка и грижа за хората с умствена изостаналост.
Специализираните институции трябва да подготвят хората с реален шанс за интеграция, за връщане в общността, чрез специфични методи на работа и изграждане на междинни предпоставки за това. Необходимо е участието и на неправителствените организации, предоставящи социални услуги в общността, с цел създаването на един цялостен процес на интеграция за хората с умствена изостаналост.
ОБЩЕСТВО
ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ
ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ
ХОРА
С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ
НПО
П Р О Б Л Е М И, К О И Т О Ч Е С Т О С Е С Р Е Щ А Т П Р И Х О Р А С
У М С Т В Е Н А И З О С Т А Н А Л О С Т:
Интелектуалното затруднение е състояние, при което хората имат значителни трудности при заучаване и разбиране, поради непълно развитие на интелекта. Техните възможности за общуване - реч, моторика, както и социалните умения, могат да са необратимо нарушени.
Повечето потребности на хората с умствена изостаналост са много близки до тези на другите хора:
* социални контакти;
* сигурност;
* подходящо обучение;
* работа и други.
Хигиенни и битови навици:
* Не могат да водят ежедневни дейности, свързани с личната хигиена и домакинска работа;
* Живеят при опасни и нехигиенизирани условия;
* Често са лошо облечени, дехидратирани и цялостното им деструктивно поведение води до хронифициране на различни заболявания.
Практически умения и навици:
* Неспособни са да разпределят и управляват собствените си финансови средства. Дават пари на други хора, за да им плащат сметките и да им купуват необходимите им неща.
Възприятия, познавателни потребности и възможности:
* Имат интелектуални промени и нарушения;
* Дисфункция на паметта;
* Проявяват автоагресия и често извършват самоубийствени актове;
* Не спазват лекарските предписания, предвидени за тяхното сериозно заболяване или синдром.
Основни причини за тези проблеми:
* Изоставянето им по един или друг начин в болници, в домовете им или липсата на дом;
* Неспособност да полагат грижи за себе си.
* Необходимост от положителни емоции:
o Потребност от приятели, съседи, общуване с различни групи, организации, както и от чисто човешко отношение и задоволяване на чувството за приобщеност;
o Необходимост да водят разговори, различни от традиционните за заболяванията и уврежданията им.
o Осигуряване на работа или дейност извън техния дом;
* Невъзможността да се придвижват свободно от своя страна поражда психологически проблеми (да се вземе предвид в изготвянето на индивидуалните планове).
Хората с лека степен на интелектуално затруднение могат да живеят самостоятелно или с чужда помощ.
Хората с по-тежки затруднения имат потребност от обучение и социална помощ през целия си живот. Всички услуги за хора с умствена изостаналост трябва да се развиват в посока на повишаване възможностите на тези хора и включването им в естествената обществена среда.
В този смисъл е изключително важно да се прави разграничение на степента на интелектуално затруднение.
ТЕРМИНОЛОГИЯ:
* Увреждане: Понятието “увреждане” обобщава голям брой различни функционални ограничения, които съществуват сред населението на всяка страна. Хората могат да имат интелектуални, психични, физически или сензорни увреждания, специфично здравословно състояние или умствени заболявания. Такива състояния могат да имат постоянен или временен характер1;
* Недъг: Понятието “недъг” означава загуба или ограничаване на възможностите за участие в живота на общността наравно с всички останали. То описва взаимоотношенията между човека с увреждания и заобикалящата го среда. Целта на това понятие е да се постави акцента върху дефицита на средата, на множеството организирани дейности в обществото, като например комуникации, образование, което пречи на хората с увреждания да участват равнопоставено и пълноценно в тях2;
* Превенция: Понятието “превенция” означава действие, насочено към предотвратяване на появата на физическо, интелектуално, психиатрично или сензорно увреждане (първична превенция) или към недопускане на трайни функционални ограничения или увреждания (вторична превенция). Превенцията обхваща много различни видове действия: грижи, контролиране, безопасност, ваксини и други3;
* Възпитание и формиране: Процес, чрез който се формира, развива и съзрява личността, придобива определен физически, морален, познавателен, емоционален, волеви, естетичен облик;
* Образование: Съвкупност от систематизирани знания, възгледи, убеждения, умения, навици, практическа подготовка, развитие на познавателните сили и способности, получени чрез организирано обучение или самообразование;
* Обучение: Процес на целенасочено взаимодействие на обучителите и обучаемите, в хода на което се решават задачите на образованието, възпитанието и общото развитие на обучаваните;
* Развитие на човека: Процес на възникване и психо-физическо формиране на личността на човека под влияние на външни и вътрешни, управляеми и неуправляеми фактори;
* Корекция: Система от педагогически похвати и средства целящи отстраняване или намаляване на недостатъците в психическото и физическото развитие;
* Компенсация: Своеобразен процес на развитие, при който се формират нови динамични системи, възникват замествания на една функция с друга, извършва се възстановяване на нарушение или на недоразвити функции. Формират се похвати за действие и усвояване на социален опит;
* Рехабилитация: Понятието “рехабилитация” се отнася към процесите, които позволяват на човек с увреждания да постигне и поддържа оптимално физическо, сензорно, интелектуално, психическо и/или социално функциониране, като му се осигуряват условия за промяна на живота към по-висока степен на независимост. Рехабилитацията включва мерки за осигуряване и/или възстановяване на функции, за компенсиране на загубена или липсваща функция, или функционално ограничение4;
* Социална адаптация: Приспособяване към условията на съществуване;
* Реадаптация: Способност на централната нервна система повторно да се приспособява към условията на околната среда и бързо изработване на собствен динамичен стереотип.
Съвременната интерпретация на понятието “умствена изостаналост”, препоръчва към новата дефиниция да се имат предвид три основни съображения, с цел по-цялостно осмисляне на социалните параметри на умствената изостаналост:
1. При лица с умствена изостаналост често се наблюдават специфични особености в процеса на адаптацията или личностовите възможности;
2. Нарушенията в адаптивните способности се проявяват по отношение на обществената среда;
3. Чрез подходяща помощ и подкрепа през определени периоди, животът (дейността) на лицето с интелектуално затруднение може да се подобри.
КЛАСИФИКАЦИЯ:
1. Лека степен на интелектуално затруднение (IQ = 50 - 70): Мисловната дейност носи конкретно-образен характер, но с известни възможности за образуване на бедни по съдържание понятия. Речта и паметта са обикновено нормално развити. Хората от тази група си служат често със стереотипни, заучени отговори и действия. С успех овладяват несложни трудови и професионални навици, а също така и относително адекватно, самостоятелно поведение в обичайна среда. В зависимост от преобладаването на процесите, хората от тази група биват: послушни, прилежни, добродушни, възбудими, несдържани и агресивни.
2. Умерена степен на интелектуално затруднение (IQ = 35 - 49): Мисловната дейност има съвсем конкретен характер. Хората от тази група започват да говорят късно, служат си с малък словесен запас. Могат да усвоят най-елементарни навици на самообслужване, но не са в състояние да четат, пишат и смятат. Под непосредствен контрол могат да извършват някои трудови дейности. Поведението им се ръководи от непосредствените инстинктивни потребности;
3. Тежка степен на интелектуално затруднение (IQ = 20 - 34): Особеностите на хората от тази група са сходни с тези от втората група;
4. Дълбока степен на интелектуално затруднение (IQ < 20): Хората от тази група са напълно безпомощни. Ходят съвсем трудно или са приковани на легло.5
Ранната диагностика и класификация на хората с умствена изостаналост са с особено значение за всестранното изучаване на човека с разум (хомо сапиенс), за да подпомогнат разпознаването и оптималното развитие на всяка личност им. При тях са налице сложни органични увреждания в мозъчната кора и функционални нарушения в познавателната дейност. Основен недостатък в психическото им развитие е пониженото равнище на абстрахиране и обобщаване. Това води до големи трудности при формиране на понятията и словесното мислене.
За изучаване на клинико–психологическите и педагогическите проучвания, както и за подобряване качеството на корекционно – образователната и възпитателната дейност, от съществено значение са следните направления:
1. Обучение и терапии, които улесняват и подпомагат развитието и могат в голяма степен да подобрят възможностите на хората с умствена изостаналост;
2. Достъп до информация в лесно разбираем формат - за пълноценно участие в живота на обществото;
3. Професионално обучение;
4. Създаване на условия и достъп до интегрирано обучение.
М О Д Е Л И Н А “П Р О Г Р А М А О Т Г Р И Ж И”
Съществуват два модела на “Програма от грижи”: стандартен и разширен. В зависимост от потребностите, отразени в индивидуалния план за работа, потребителят се включва в стандартната и/или разширената програма от грижи.
1. Стандартната програма от грижи е за хора, които:
* се нуждаят от подкрепа или интервенции от страна на определена институция или специалист в съответната област;
* поведението им не е опасно за тях самите или за другите.
2. Разширената програма от грижи е за хора, които:
- имат комплексни потребности и се нуждаят от по-интензивна помощ, т.е. необходимо е да бъдат в контакт с повече от един специалист или институция (например с дирекциите “Социално подпомагане”, със следствените и съдебните органи, с органа по настойничество и т.н.);
- имат повече от едно клинично състояние;
- затруднена комуникация.
И Н Д И В И Д У А Л Н И П Л А Н О В Е З А Р А Б О Т А
Индивидуалният план за работа се изготвя от доставчика на услугата след приемане на лицето в специализираната институция. Планът се базира на направената оценка на потребностите на лицето и мотивираното предложение за предоставяне на социални услуги от социалния работник. Формулират се основните насоки за бъдеща социална работа в зависимост от потребностите и желанията на лицето. Актуализира се на всеки 6 месеца (при необходимост и по-често).
С цел запазване на личното достойнство на потребителя и правилна преценка на действителната необходимост от постъпването му в специализираната институция е важно да се изслушва и да се взима предвид мнението му.
Работата със семействата на хората с умствена изостаналост, настанени в специализирани институции е насочена към насърчаване на връзката със семейството и преодоляване на вината от настаняването на лицето в дом за хора с умствена изостаналост.
В изготвянето на индивидуален план за работа е желателно да бъдат включени препоръки за терапия от страна на различни специалисти – психолог, психиатър, трудотерапевт, логопед, невролог и др. В този план винаги трябва да бъдат отразени специфичните, индивидуални потребности и очаквани трудности в работата.
Основната цел на работата с потребителите, отразена в индивидуалния план, е да подготвя връщането на хората с умствена изостаналост в общността. Реализирането на тази цел ще бъде използвана при психологичната профилактика на същите тези хора, за връщането им в семейната среда, както и за цялостна промяна на отношението на обществото към хората с умствена изостаналост.
Индивидуалният план за работа е планът от грижи, който се съставя за съответния потребител. Изготвянето му се предхожда от обсъждане в екип и след дискусия с лицето, за което се съставя. При необходимост се привличат и други ключови фигури от обкръжението му, въвлечени в неговото обгрижване. Планът за грижи става валиден след окончателното му изготвяне и подписване. Копие от него се предоставя на личния лекар.
Всеки индивидуален план съдържа:
1. Данни за пациента: Име, Презиме, Фамилия, Лична карта, ЕГН, Адрес, Семейно положение, Трудова заетост.
o Данни за една или повече ключови фигури от непосредственото, обкръжение на потребителя, отразени в доклад - предложение, въз основа на което потребителят на социалната услуга е настанен в специализираната институция: Име, Презиме, Фамилия, Адрес, Телефон, Характеристика на отношенията (роднини, приятели, др.), допълнителна информация (например доколко възрастта и здравословното състояние, финансовата обезпеченост или друга причина възпрепятстват възможността за участието им в предоставянето на грижи за потребителя):
+ данни за личния лекар: Име, Презиме, Фамилия, Адрес, Телефон;
+ данни за лекуващия психиатър: Име, Презиме, Фамилия, Адрес, Телефон;
+ данни за други лица от формалното обкръжение на потребителя (служители на различни служби, въвлечени в обгрижването на лицето).
Приложение № 1 и № 2
2. Индивидуалният план за работа, включен в разширената програма, се съставя от социалния работник, при възможност с участието на потребителя и хората от обкръжението, които полагат грижи за него. Той съдържа и комплекс от психично-здравни грижи (лечебен план). В този аспект индивидуалният план за работа цели осигуряване на адекватен контрол над активните симптоми и ефективна профилактика на рецидивите при минимум странични ефекти.
Приложение № 3 и № 4
* Приложения 1,2,3,4 са примерни. Необходимо е посочената в тях информация да присъства във всяко досие.
3. На базата на изготвения индивидуален план за работа и направените оценки на реалните потребности и възможности за включване в терапевтичните процеси (след 6-месечната актуализация или по-често при необходимост), се изготвя план за включване в групова работа (трудотерапия, музикотерапия, културотерапия) от социалния работник и трудотерапевт, съгласувано с експертното мнение на специалист (или комисия по преценка на директора на специализираната институция).
Необходимо е да се организира свободното време на хората с умствена изостаналост, на които се предоставят социални услуги в специализирани институции, чрез различни дейности (културотерапия, музикотерапия, трудотерапия и други).
Т Р У Д О Т Е Р А П И Я
Необходимо е да бъде извършена социална оценка на потребностите на хората с умствена изостаналост. Чрез конкретна трудотерапия и разнообразни форми и средства могат да се преодолеят недостатъците в цялостното им развитие, за да се реализира конституционното им право на труд.
Всяка задача трябва да бъде точно и ясно формулирана и поставена. Процесът е стъпаловиден и може да включва разходки, изготвяне на определен режим на живот, диети - съобразени със здравния статус, за да бъдат реализирани рехабилитационните потребности на хората с умствена изостаналост.
Трудотерапията формира и развива:
* възприятия, познавателни потребности и възможности;
* хигиенни и битови навици;
* практически сръчности, умения и навици;
* естетическа и духовна култура;
* чувство за отговорност и колективност.
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ:
1. Организиране на оптимален режим на трудотерапия, съобразен с психофизиологичните дадености и особености на потребителя;
2. Придобиване на знания, умения и ориентири, относно заобикалящата ги среда;
3. Коригиране на недостатъци в емоционално-волевата сфера;
4. Развитие на двигателни умения, закаляване на организма;
5. Осигуряване на възможност за правилен индивидуален избор на дейност;
6. Реализиране на потенциала на домуващите чрез личностно ориентиран модел, съобразен с психологичните им особености;
7. Формиране на личността чрез развитие на адаптивни, трудови, социални, битови и други умения.
СРЕДСТВА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТРУДОТЕРАПИЯТА
* Обучение;
* Разказ;
* Повторения-възпроизвеждане на образеца;
* Упражнения;
* Беседа;
* Нагледни методи - картини, илюстрации, диапозитиви и др.;
* Практическа дейност;
* Игра;
* Социален контакт.
НАПРАВЛЕНИЯ:
Функционална трудотерапия:
Готварство.
* Инвентар и обзавеждане;
* Общи познания за електроуреди в домакинството;
* Познания за хранителните продукти;
* Кулинария:
o предварителна обработка на хранителните продукти;
o топлинни процеси при кулинарната обработка;
o обща технология на ястията в нашата кухня.
* Запазване на хранителните продукти в домашни условия;
* Правилно и естетично сервиране и хранене.
ЖИВОТНОВЪДСТВО:
* Видове животни в стопанството;
* Отглеждане на животните;
* Размножаване на животните;
* Хигиена на животните и помещенията;
* Видове фуражи;
* Хранене на различни категории животни;
* Първична обработка, преработка и съхранение на продукцията.
ХИГИЕНА И ОБЩЕСТВЕНОПОЛЕЗЕН ТРУД
* Лична хигиена;
* Битова хигиена – хигиена на околната среда;
* Общественополезен труд;
* Здравно образование.
ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО И ЦВЕТАРСТВО:
ЗЕЛЕНЧУКОПРОИЗВОДСТВО:
* Общи познания за зеленчуците;
* Видове зеленчуци;
* Размножаване на зеленчуците;
* Производство на посаден материал;
* Отглеждане на различни видове зеленчуци:
o избор на площ и подготовка на почвата;
o засяване;
o грижи през вегетацията;
o беритба и добиви.
ЦВЕТАРСТВО:
* Общи познания за цветята;
* Цветя в жилището. Стайни цветя;
* Видове цветя на открита жизнена среда – едногодишни и многогодишни;
* Видове почви и тор. Подготовка на почвата;
* Размножаване на цветята - семена, грудки, луковици и др.;
* Грижи за цветята – поддържане на оптимален режим – поливане, осветление, оросяване и др.;
* Декоративни качества на цветята - стебла, листа, цветове;
* Цветята - естетика и хоби;
* Цветопроизводствено стопанство – оранжерии, градини, парници и др.
БИТОВ ТРУД:
* Плетене;
* Шиене;
* Бродиране;
* Гладене;
* Декоративно тъкане.
ЗАНИМАТЕЛНА ТРУДОТЕРАПИЯ:
Основната цел на занимателната трудотерапия е общуването чрез изкуство или хоби. Обхваща следните по-важни дейности
ИЗОБРАЗИТЕЛНА ДЕЙНОСТ:
* Рисуване с цветни моливи, водни бои, флумастери, пастели и др.;
* Дорисуване на липсващи елементи или фрагменти на предмети и обекти;
* Самостоятелно избиране на схеми, рисунки, съдържащи варианти на една и съща тема;
* Изработване на маски, елементи на украшения и художествени предмети от бита;
* Рисуване с акварел, темперна боя, смесена техника;
* Декориране чрез комбиниране на разнородни елементи
* Изработване на картички, мартенички, пликчета;
* Живописни изделия с използване на сламки и хартия;
* Декоративни изделия от борови кори;
* Изработване на изкуствени цветя от хартия или пластмаса;
* Различни видове рисуване
КОНСТРУКТИВНА ДЕЙНОСТ:
* Моделиране – предмети от хартия, картон, природни и подръчни материали, конструктори и др.;
* Моделиране на предмети от цветно тесто и предмети от околната среда;
* Апликиране – довършване на апликация, апликация на пейзажи, килимче от цветя и листа;
* Изработване на пана от различни природни и текстилни материали;
* Комбиниране на обекти от две или повече части – домино;
* Колажи;
* Мозайки от цветя, мъниста, цветни камъчета и др.;
* Оформяне на интериор с интересни природни форми /клонки, камъни, миди, мъхове и др./.
ЧЕТЕНЕ И ПИСАНЕ:
* Възприемане на художествена литература;
* Осмисляне на отделни картини и епизоди;
* Възпроизвеждане на съдържанието на кратко художествено произведение.
Целта на трудотерапията е да се преодолеят някои негативни черти в характера на хората с умствена изостаналост в резултат на неправилно възпитание. Да се изгради умение за преодоляване на трудности и да овладеят някакво професия, за да се включат отново в обществото, като се използват оптимално техните налични възможности с акцент върху социалното възстановяване и включването им в общността.
За изпълнение на целта на трудотерапията е необходимо да се редуват различни видове трудотерапия.
М У З И К О Т Е Р А П И Я
* Възприемане на музикални изпълнения;
* Възприемане на различно темпо и динамика;
* Изпълняване на ритмично темпо и динамика;
* Изпълняване на любими песни;
* Създаване на навик да се слуша музика и да се възпроизвежда;
* Успокояване и релаксация чрез слушане.
Екипите, които осъществяват различните видове терапия с хората с умствена изостаналост, трябва да работят с тях индивидуално, но непременно да ги включват в групова работа, като се акцентира на създаването на пилотна група. Тази група включва хората с най-високи показатели и е необходимо ангажирането й в съвместната работа с останалите групи. Така, по пътя на идентификацията, се постигат по-високи резултати и обучаваните, със съответната помощ, могат да се превърнат в обучители.
Някои потребители не искат да участват в терапии, защото не знаят какъв ще бъде техният живот след евентуална ресоциализация. Освен това, промените по време на работа с тях им се струват странни и ги плашат. Ето защо от страна на държавните институции, неправителствените организации, гражданските организации и клубове, както и от страна на средствата за масова информация, трябва да се провежда непрекъсната осведомителна кампания, която ще доведе до постепенно изграждане на положителна нагласа и отношение в обществото към хората с умствена изостаналост. Те не бива да бъдат изолирани от останалите като различни и да им бъдат “приписвани” допълнително различни етикети.
Хората с умствена изостаналост се притесняват допълнително от ситуацията, в която са, поради съпътстващите разстройства (сън, апетит, сексуален живот, негативно отношение към тях от страна на другите и т.н.). Ето защо е необходимо, проблемите да се вербализират постепенно и терапията да бъде едновременно конфиденциална и отворена към обществото, за да бъдат убедени потребителите, че връщането им в обществото е една реално постижима перспектива.
Без активна подкрепа на членовете на обществото е невъзможна ресоциализацията на хората с умствена изостаналост. Огромно значение за този процес имат работния климат, личните взаимоотношения. Ако не се преодолеят социалните бариери на всяко едно равнище от реалния живот, качеството на живот на лицата с умствена изостаналост ще бъде занижено в трите показателя: външни условия на живот, междуличностни взаимоотношения и психологичен статус, т.е. лишаване на тези хора от техните лични и човешки права.
Съвременната концепция за развитие и социализация на индивидите с умствена изостаналост трябва да се разглежда като комплекс от мерки и нормативни разпоредби, включващи интегрирано образование, професионална ориентация и квалификация и когато това е възможно - трудова реализация в рамките на естествената за всички нас среда – обществото.
Тези дейности трябва да допринесат за позитивиране нагласите на обществото ни към хората с умствена изостаналост, което от своя страна ще доведе до създаване на съпричастност и ангажираност на всеки от нас към съдбата на тези хора.